България остава царството на законите еднодневки
Правителството продължава да одобрява закони и подзаконови нормативни актове или да прави промени в тях в нарушаване, без съпътстващите наложителни претекстове и оценка на въздействието. Немалка част от извършените публични съвещания са в съкратени периоди, също в нарушаване на закона. С тези свои дейности държавното управление и министерствата рискуват признатите ремонти да паднат в съда.
Констатацията е от отчет на дирекция " Модернизация на администрацията " към Министерския съвет за това по какъв начин е била осъществявана оценката на въздействието на приетите през 2018 година нормативни промени. Наред с отчета дирекцията е създала и управление по какъв начин се прави предварителна оценка на въздействието, чиято цел е да уеднакви разпоредбите за служителите в централната администрация, ангажирани с изработването на нормативни актове.
Едно от най-честите нарушавания при приемането на нови закони и наредби или промени в тях е обвързвано с публичните съвещания, излиза наяве от отчета. Законовият срок на обществените обсъждания за всички планове на нормативни актове преди внасянето им за разглеждане от държавното управление е 30 дни. Само при наложителни условия, които наложително би трябвало да бъдат стимулирани, консултацията може да бъде 14 дни. През предходната година обаче са извършени 124 публични съвещания в по-кратки периоди от 30 дни. За 57 от случаите плануваното време за публично разискване е било 14 дни, а за други 28 - още по-кратко.
В 1/3 от случаите министрите
не са посочвали мотиви, които да обосноват за какво се постанова по-краткият период
на публично разискване. Тези 28 обществени разисквания са и най-застрашени да бъдат анулирани от съда.
Освен това 12 нормативни акта са били утвърдени на държавни заседания без отчети, претекстове или оценка на въздействието, за което към този момент има съдебна процедура на анулация. Докладът обаче не показва кои са тези противоречиви нормативни актове.
През 2018 година са били съгласувани общо 345 предварителни оценки на въздействието от планове на закони, кодекси, наредби, министерски постановления. В съпоставяне с 2017 година броят им е намалял с 14%. Въпреки това съгласно отчета наложително въведените през 2016 година оценки за въздействието не са подействали възпиращо на честото променяне на законодателството у нас. " Извършването на качествени предварителни и следващи оценки на въздействието следва да сведе до най-малко опциите за предприемане на голословни дейности за решение на проблемите, в това число за голословна нормативна интервенция. Към момента този резултат не е реализиран ", се споделя в отчета.
Рекордьор по изменения през 2018 година е бил Кодексът за обществено обезпечаване - 12 пъти. От законите пък най-често поправен е бил Законът за публичните поръчки - 11 пъти. 9 пъти в границите на една година са променяни законите за придвижването по пътищата и за кредитните институции, а осем пъти - за енергетиката и за здравното обезпечаване. Законът за рибарството и аквакултурите е променян 7 пъти. Толкова промени през 2018 година е имало и в Кодекса на труда. Сред най-променяните - 6 пъти в границите на годината - са и законите за Комисията за финансов контрол, за корпоративното подоходно облагане, за Министерство на вътрешните работи, за радиото и малкия екран.
Продължава наклонността от предходни години по-голямата част от промените да се оферират и одобряват отвън рамките на законодателната и оперативната стратегия на Министерски съвет. Това е знак за недобро обмисляне от страна на министерствата, при което
закони се одобряват небрежно и с неприятно качество
Разбира се, неналичието на време води до официални оценки на въздействието, а заинтригуваните страни не съумяват да се осведомят за измененията и да вземат участие по-активно в тяхното разработване.
Въпреки че съществува специфична разпоредба за методологията на осъществяване на тези оценки, тя не се съблюдава, установяват от администрацията на Министерски съвет. Например изготвят се оценки, при които, вместо да се показват проблемите и да се проучват вероятните разновидности за решаването им, се преповтарят претекстовете към законопроектите. Освен това постоянно оценките за влияние не са подкрепени със статистически данни, което допуска управленски решения да се взимат въз основата на догатки. Не са редки и случаите, когато не са идентифицирани всички заинтригувани и наранени страни и когато се позволява голословна административна тежест за жителите и бизнеса.
Докладът
не дава съответни образци за неприятно законодателство,
само че няма по какъв начин да не си напомним какви главоболия сътвори и продължава да основава прословутата Наредба 18 за касовите апарати. Първоначалните промени в нея, свързани със стягане на контрола при отчитането на оборотите в заведения и търговски обекти, без никакви публични разисквания и оценка на въздействието бяха разпрострени върху съвсем целия бизнес в страната. Сметките за спомагателните разноски на компаниите за замяна на касовите апарати и на софтуера за ръководство на продажбите се оказаха надалеч над първоначално упоменатите от Национална агенция за приходите 120 млн. лева, които сами по себе си наподобяват стряскащо високи. Заради проблемите да се приложат на процедура новите условия на наредбата
финансовият министър бе заставен да отсрочи неколкократно влизането им в действие
А изчистването на противоречивите моменти продължава и в този момент.
Калпаво се одобряват и законопроекти, подбудени от необходимостта да се транспонират евродирективи и еврорегламенти. " Често при тях оценките на влияние не съдържат действителен разбор на проблемите и вероятните разновидности за решение и реализиране на сходство на националната уредба с европейските стандарти. Възприема се за само използван метод предприемането на нормативна интервенция, което води в избрани случаи до погрешно транспониране и непрекъсната нужда от спомагателни нормативни промени, целящи синхронизиране с правото на Европейски Съюз ", се показва в отчета.
Пример за това са новите ограничения против изпирането на пари, които изправиха на нокти освен огромна част от бизнеса, само че и неправителствени организации, общини, спортни клубове, образователни заведения и изобщо всеки, който разпорежда публични поръчки, даже и детски градини. На всички тях им се вмениха задължения да вършат образования по какъв начин се разпознават съмнителни покупко-продажби и клиенти и по какъв начин да рапортуват за това, като преди този момент трябваше да пишат специфични проекти за образование и да ги пращат в ДАНС. За наслада условието да показват и вътрешни правила за надзор бе смекчено, а самият закон на няколко пъти претърпя корекции през годината, откакто стана ясно какви недомислици има в него.
Докладът на Министерски съвет за оценката на въздействието обаче има един основен минус -
не проучва по какъв начин депутатите вкарват нови закони
или трансформират съществуващите. Въпреки че Законът за нормативните актове задължава и импортираните от народни представители законопроекти да имат оценка на въздействието, в множеството случаи тя липсва. По-фрапиращото е, че депутатите не са задължени да провеждат обществени съвещания, което ги трансформира в мечтана " бърза писта " за законови промени в интерес на най-различни лобита. Тази процедура избуя и сътвори не един и два абсурда, довели до митинги на засегнатите стопански групи. Най-показателен образец за това е законът за горивата - писан от огромните компании в петролния отрасъл и импортиран в Народното събрание чрез група депутати без провеждане на публични съвещания и действителна оценка на въздействието. Заради силния отпор от страна на засегнатите по-малки компании парламент и държавно управление предизвикаха правен парадокс - вече 9 месеца имаме настоящ закон, само че не и разпоредба, която да ползва наредбите му. Междувременно министърът на стопанската система написа ремонти в закона, като този път дава обещание да мине всички стъпки до вкарването му в кабинета, а по-късно в Народното събрание.
В тази връзка в отчета на Министерски съвет за оценка на въздействието е дадена много подходяща рекомендация: " При решаването на разпознат проблем да се регистрират ролята и ползите на всички заинтригувани страни, като в същото време се ползва правилото за минимална регулаторна интервенция ". Когато този принцип е водещ, всяка препоръчана нормативна смяна би била задоволително стимулирана и резултат на сериозен разбор.
Констатацията е от отчет на дирекция " Модернизация на администрацията " към Министерския съвет за това по какъв начин е била осъществявана оценката на въздействието на приетите през 2018 година нормативни промени. Наред с отчета дирекцията е създала и управление по какъв начин се прави предварителна оценка на въздействието, чиято цел е да уеднакви разпоредбите за служителите в централната администрация, ангажирани с изработването на нормативни актове.
Едно от най-честите нарушавания при приемането на нови закони и наредби или промени в тях е обвързвано с публичните съвещания, излиза наяве от отчета. Законовият срок на обществените обсъждания за всички планове на нормативни актове преди внасянето им за разглеждане от държавното управление е 30 дни. Само при наложителни условия, които наложително би трябвало да бъдат стимулирани, консултацията може да бъде 14 дни. През предходната година обаче са извършени 124 публични съвещания в по-кратки периоди от 30 дни. За 57 от случаите плануваното време за публично разискване е било 14 дни, а за други 28 - още по-кратко.
В 1/3 от случаите министрите
не са посочвали мотиви, които да обосноват за какво се постанова по-краткият период
на публично разискване. Тези 28 обществени разисквания са и най-застрашени да бъдат анулирани от съда.
Освен това 12 нормативни акта са били утвърдени на държавни заседания без отчети, претекстове или оценка на въздействието, за което към този момент има съдебна процедура на анулация. Докладът обаче не показва кои са тези противоречиви нормативни актове.
През 2018 година са били съгласувани общо 345 предварителни оценки на въздействието от планове на закони, кодекси, наредби, министерски постановления. В съпоставяне с 2017 година броят им е намалял с 14%. Въпреки това съгласно отчета наложително въведените през 2016 година оценки за въздействието не са подействали възпиращо на честото променяне на законодателството у нас. " Извършването на качествени предварителни и следващи оценки на въздействието следва да сведе до най-малко опциите за предприемане на голословни дейности за решение на проблемите, в това число за голословна нормативна интервенция. Към момента този резултат не е реализиран ", се споделя в отчета.
Рекордьор по изменения през 2018 година е бил Кодексът за обществено обезпечаване - 12 пъти. От законите пък най-често поправен е бил Законът за публичните поръчки - 11 пъти. 9 пъти в границите на една година са променяни законите за придвижването по пътищата и за кредитните институции, а осем пъти - за енергетиката и за здравното обезпечаване. Законът за рибарството и аквакултурите е променян 7 пъти. Толкова промени през 2018 година е имало и в Кодекса на труда. Сред най-променяните - 6 пъти в границите на годината - са и законите за Комисията за финансов контрол, за корпоративното подоходно облагане, за Министерство на вътрешните работи, за радиото и малкия екран.
Продължава наклонността от предходни години по-голямата част от промените да се оферират и одобряват отвън рамките на законодателната и оперативната стратегия на Министерски съвет. Това е знак за недобро обмисляне от страна на министерствата, при което
закони се одобряват небрежно и с неприятно качество
Разбира се, неналичието на време води до официални оценки на въздействието, а заинтригуваните страни не съумяват да се осведомят за измененията и да вземат участие по-активно в тяхното разработване.
Въпреки че съществува специфична разпоредба за методологията на осъществяване на тези оценки, тя не се съблюдава, установяват от администрацията на Министерски съвет. Например изготвят се оценки, при които, вместо да се показват проблемите и да се проучват вероятните разновидности за решаването им, се преповтарят претекстовете към законопроектите. Освен това постоянно оценките за влияние не са подкрепени със статистически данни, което допуска управленски решения да се взимат въз основата на догатки. Не са редки и случаите, когато не са идентифицирани всички заинтригувани и наранени страни и когато се позволява голословна административна тежест за жителите и бизнеса.
Докладът
не дава съответни образци за неприятно законодателство,
само че няма по какъв начин да не си напомним какви главоболия сътвори и продължава да основава прословутата Наредба 18 за касовите апарати. Първоначалните промени в нея, свързани със стягане на контрола при отчитането на оборотите в заведения и търговски обекти, без никакви публични разисквания и оценка на въздействието бяха разпрострени върху съвсем целия бизнес в страната. Сметките за спомагателните разноски на компаниите за замяна на касовите апарати и на софтуера за ръководство на продажбите се оказаха надалеч над първоначално упоменатите от Национална агенция за приходите 120 млн. лева, които сами по себе си наподобяват стряскащо високи. Заради проблемите да се приложат на процедура новите условия на наредбата
финансовият министър бе заставен да отсрочи неколкократно влизането им в действие
А изчистването на противоречивите моменти продължава и в този момент.
Калпаво се одобряват и законопроекти, подбудени от необходимостта да се транспонират евродирективи и еврорегламенти. " Често при тях оценките на влияние не съдържат действителен разбор на проблемите и вероятните разновидности за решение и реализиране на сходство на националната уредба с европейските стандарти. Възприема се за само използван метод предприемането на нормативна интервенция, което води в избрани случаи до погрешно транспониране и непрекъсната нужда от спомагателни нормативни промени, целящи синхронизиране с правото на Европейски Съюз ", се показва в отчета.
Пример за това са новите ограничения против изпирането на пари, които изправиха на нокти освен огромна част от бизнеса, само че и неправителствени организации, общини, спортни клубове, образователни заведения и изобщо всеки, който разпорежда публични поръчки, даже и детски градини. На всички тях им се вмениха задължения да вършат образования по какъв начин се разпознават съмнителни покупко-продажби и клиенти и по какъв начин да рапортуват за това, като преди този момент трябваше да пишат специфични проекти за образование и да ги пращат в ДАНС. За наслада условието да показват и вътрешни правила за надзор бе смекчено, а самият закон на няколко пъти претърпя корекции през годината, откакто стана ясно какви недомислици има в него.
Докладът на Министерски съвет за оценката на въздействието обаче има един основен минус -
не проучва по какъв начин депутатите вкарват нови закони
или трансформират съществуващите. Въпреки че Законът за нормативните актове задължава и импортираните от народни представители законопроекти да имат оценка на въздействието, в множеството случаи тя липсва. По-фрапиращото е, че депутатите не са задължени да провеждат обществени съвещания, което ги трансформира в мечтана " бърза писта " за законови промени в интерес на най-различни лобита. Тази процедура избуя и сътвори не един и два абсурда, довели до митинги на засегнатите стопански групи. Най-показателен образец за това е законът за горивата - писан от огромните компании в петролния отрасъл и импортиран в Народното събрание чрез група депутати без провеждане на публични съвещания и действителна оценка на въздействието. Заради силния отпор от страна на засегнатите по-малки компании парламент и държавно управление предизвикаха правен парадокс - вече 9 месеца имаме настоящ закон, само че не и разпоредба, която да ползва наредбите му. Междувременно министърът на стопанската система написа ремонти в закона, като този път дава обещание да мине всички стъпки до вкарването му в кабинета, а по-късно в Народното събрание.
В тази връзка в отчета на Министерски съвет за оценка на въздействието е дадена много подходяща рекомендация: " При решаването на разпознат проблем да се регистрират ролята и ползите на всички заинтригувани страни, като в същото време се ползва правилото за минимална регулаторна интервенция ". Когато този принцип е водещ, всяка препоръчана нормативна смяна би била задоволително стимулирана и резултат на сериозен разбор.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ